Ех,засвири,ми свирачо...
Нека писне и гайдата.
Удряй силно! Да задумка
тъпана... И понесе иконите.
Само днес в огън се гази.
Мъка сплела в ръцете си,
ще нагазя в жаравата.
Нека се любят боси нозете ми.
Дошло е време за вяра -
че въглен грях опрощава.
Нагоре ще разперя душата си.
Коси ще разпусна като шамия.
В молитва устните ще примират -
до дъно да се пречисти
цялата.
Ще извивам снагата си, грешната...
Удряй тъпана. Странджанско.
Нека да чуе небето, нека
да се продъни и
да се слее с земята ми.
Огньове нека да пламнат
от сълзи що съм изплакала...
Тежко ще стъпвам.От мъка
нагарча вино в очите ми.
Орис тежка, жарава нека да пие.
Ти свири! Аз ще разравям и плача.
До утре. Тогаз ще е съмнало.
Ти няма да свириш. Аз ще съм
чиста и свята.

...вече съмна..., а ти си велика и чиста и свята...браво,Веси!

от Верчок