Два пъти се преобърна

небето и целуна

                            земята ми.

Оня вятър...лудия,

който все търсих и виках-

                      най- после дойде.

И заспа в косите ми.

Забравил беше нежно

                да милва, проклетия...

Такъв си беше.

Луд за връзване.

                          Търси спомени

в изсъхналата шума.

А сърцето ми тръпне...

                            До пръсване,

че нещо съм сбъркала

при чистене праха

на всичките стари  илюзии.

Обичам беса му.

И тези коне -

препускащи лудо в дните му

И оня пламък в очите

                                   обичам...

Знам, че много жени

прелъсти.

Докосва със пръсти.

                   И лъга,че ги обича.

Много,  много чужди

мечти удави в потока

на лудата си кръв...

Но аз му оставам -единствена

                     прошка и вярване.

Пукат се вените и

                     миришат на зима

Нека кротко поспи...

                         Аз съм сънят му.
                                 И го обичам!

Този

мой  дявол ...

И ангел...И Бог!